Защо не мога да го накарам да оцени това което има?

Превърнахме се в роботи – аз и съпругът – сутрин на работа, детето на училище, вечер – време за вечеря и някой филм /ако не заспим/, горе-долу средностатистическо съвременно семейство. Сексуални отношения – добри, ако аз взема инициатива – има. Качество на живот – добро, но с постоянно мислене и компромиси. Докато след новогодишното му парти не видях снимки на колежката му в телефона. После тя пък взе че се обади – били се разбрали да водим децата на планина, но аз не съм се разбирала нищо. Тогава нещо се счупи в мен и избуя онзи дива ревност. Та тя е с мъжа ми 10 часа на ден, за мен остават вечерите – да слушам колко е изтощен и колко го боли глава. И така вече 5 месеца – все на работа, все нищо не му се прави в къщи -почива си да се възстанови за работа. Аз търча,справям се с децата /2 броя/, готвя, чистя и работя всеки божи ден. От време на време слушам колко е притеснен,че колежката взима малка заплата, пък тя взе че си купи кола, слушам колко добре се справя в работата и т.н. Не мога да играя игрички, искам да градя и да имам стабилен човек до себе си, на който мога да се облегна, а той милия все изтощен. Преди не беше такъв, вярно че аз имам вина да е мързел и да не поема отговорност, защото все аз се оправям с всичко. Как да изкореня тази ревност, че хубавите часове е с колежката, че съчувствието му е към нея. Чувствам се като удобен хотел. Децата ги обича, но грижата е колкото да знае че са добре или ако някой трябва някъде да се закара няма проблем. Аз не страдам от липса на самочувствие, добре изглеждам, образована съм и парадокса е, че ръководя хора, които много ме уважават и ценят. Защо не мога да го накарам да оцени това което има, да разделя работата от семейството, да не забравя, че съм жена. Някъде имам грешка в подхода, но нали сме вече големи хора, не за игрички, а за партньорство.

Отговор на зададения въпрос:

Не си играйте тогава игрички. Нито му позволявайте да ви въвлича в битки, които не са ваши. Поговорете откровено с него, това е най-малкото, което бихте могла да имате с партньора си – един откровен разговор. И, ако това не можете да направите заедно, значи, връзката ви е аут и няма никакво значение дали е заради колежката или защото сте се изгубили по пътя. Проблемът не е вашата ревност, проблемът е, че се чувствате непълноценна в тези отношения по начина, по който съществуват. И, ако има грешка в подхода, грешката е у вас. И не в подхода към съпруга ви, а в подхода към самата вас. Обяснете му от какво имате нужда и, ако той не може да ви го даде тогава решете – може ли да продължавате така до края на живота си?! Отговорът ще ви намери сам. Можете ли да го понесете?

Д-р Тенчев

още от психотерапевта:

ПАЛЕО 3 @ СЪРЦЕ-ТО - InSighting Unique ПАЛЕО 3 СЪРЦЕ-ТО Природата Алтернативата Лекотата Естествеността Освободеността Завръщане към протокорените на здравето и същността 5 спокойни вечери в понеделник 5 дълбоки откровения за всеки 5 сатсанга с Д. 5 докосвания до Сърцевинността от 14 март 19:09 Всичко, което […]
RESET 222 — РАМА РАДОСТТА - INSIGHTING U-NIQUE! RESET 222 РАМА РАДОСТТА (Настройване към по-висша честота) Посрещане на Соларната Нова Година 4-6 февруари 2’22 Животът няма да е същият след това Тридневен семиритрийт от необичайности В Утробата или Google Meet Утре започва от сега! Познаваш Утробата в InSighting център, нали? Изпитал/а си чувството веднъж попаднал/а там, да не искаш да […]