Хипнозата като път към изцелението

Пълното интервю за в-к “Стандарт” от 28.08.2014, което е в основата на статията, посветена на д-р Димитър Тенчев и хипнотерапевтичната му практика.

Д-р Тeнчев, разкажете ни какво представлява хипнотерапията?

За хипнозата и хипнотерапията говоря и ги преподавам стотици часове на интензивните ни курсове по хипноза, които провеждаме в центъра ни и въпреки това участниците едва бегло се докосват и разбират богатството на Вселената на несъзнаваното и на енигмата, заключена в него. Ще минат години преди те наистина да започнат да осъзнават невероятните възможности за трансформация и мощния изцелителен потенциал, които крият в себе си променените състояния на съзнанието, в това число и хипнозата.

Все пак ще се опитам да отговоря кратко и доколкото е възможно изчерпателно на въпроса ви. Хипнозата е трансово състояние, за което най-важната характеристика са променените състояния на съзнанието (накратко ПСС). Това означава, че начинът, по който възприемаме себе си и реалността по време на хипноза е в по-малка или по-голяма степен различен от ежедневното ни съзнание. Още от зората на развитието на човешката цивилизация шаманите са открили, че именно трансовите състояния са дълбоко изцеляващи и фундаментално трансформиращи човешката психика и тяло. В ПСС човек може да избере и валидизира една нова реалност, в която е здрав, успешен, осовбоден от бъговете на съзнанието си, с пределна яснота за себе си и пътя в живота си. Този процес на промяна на реалността в състояние на хипноза се обозначава като хипнотерапия. И уверявам ви, тази промяна няма как да се случи с чисто интелектуални решения за промяна, волеви усилия или “позитивно” мислене.

Кои болести лекува успешно хипнотерапията и как може да ни помогне?

Лично аз не използвам думата “болест” от години, когато говорим за психическия статус на човек, било то и за състояния, изпълнени с проблеми. Даже напоследък избягвам и лутането в лабиринтите на “диагнозите”, или поне трайното фиксиране на вниманието и разговорите около тях. За мен диагнозите са като хомот, който психиатри и терапевти самонадеяно си позволяват да наденат на пациентите си, след което неумело се опитват да ги прикрият било то с лекарства, било с крайно неефективната вербална терапия. Етикирането на проблема в психотерапията обаче крие огромен риск – пациентът да се идентифира с диагнозата, да намери “ползи” от присъствието й и подсъзнателно да се вкопчи още по-силно в нея, дори и външно да твърди, че иска “да се излекува”. Този феномен е описан в романи като “Вълшебната планина” и “Вероника решава да умре”, а в социалната медицина е известен като “намиране на убежище в болестта”.
По тази причина аз предпочитам да подходя по-екзистенциално към темата. На първо място, изключая т.нар. големи психози, не приемам човека като пациент, а като клиент, именно защото не искам да се идентифицира с някаква психическа болест. На второ място – той не е с “дълговечна” диагноза (тя служи само за ориентир в първите пет минути от сеанса при мен, за нищо повече), към която трябва да прилепнем и с която трябва постоянно да се съобразяваме. Интересен е случаят със студенти по медицина в САЩ, които участват в експеримент. Те постъпват в различни психиатрични заведения, симулирайки симптоми на шизофрения. Ден по-късно се завръщат към “нормалното” си поведение. Интересен факт е, че всичките медицински екипи продължават да се отнасят към тях като с “луди” и отказват да признаят “излекуването” им, да спрат лекарствата им и да ги изпишат. Защо? Защото шизофренията се счита за нелечимо заболяване и това “няма как да се случи”. Ето един нагледен пример как впримчването в диагнозата може да забави или напълно да бойкотира процеса на изцеление. И на трето място – проблемите, които водят някой в центъра ми за помощ са много повече състояния, предизвикани от взаимодействието с външния свят (именно това е екзистенциалния акцент в терапията, която провеждам), отколкото набор от психосоматични симптоми, които на всяка цена трябва да се маскират или “покрият”. Човекът и състоянието на психиката му са неделима част от света, в който протича живота му и ще бъде онтологична грешка да приемем, че разстройствата в психиката са просто лошо стечение на обстоятелствата или някаква космическа рулетка, основана на случайността.

А иначе чрез хипнотерапия може много успешно да се повлияят:

• Паническо разстройство и генерализираната тревожност, която стои в основата му.
• Повечето форми на депресия, изключвам биполярното афективно разстройство (БАР) и клиничната депресия.
• Специфични фобии – зоофобии, страх от летене със самолет и т.н., както и социалната фобия.
• Хипнозата и методите, които прилагаме могат да отидат обаче далече отвъд пределите на ординерните проблеми и разстройства. Те могат да внесат яснота какво да правим или да не правим с живота си, да ни дадат посока, смисъл, път, които до момента са ни се губили; да ни дадат личностната сила да елиминираме дразнителите, паразитите и тираните, които са ни довели до точката на пречупване в живота ни. Могат да поставят началото на пътя на завръщане към себе си, към автентичното ни аз, към истинските ни мечти и копнежи, дълбоко зарити под пластовете на социално приемливи желания (обикновено базирани на дефицити) и модели на поведение (основаващи се на желанието да се харесаш на стадото-социум).

Какво се случва с пациента, докато е под хипноза, как действа хипнотерапията и защо ни помага?

Може ли да се опишете шоколада на човек, който не познава вкуса на сладкото и на какаото, още по-малко комбинацията между тях? Същото е с хипнозата и всички преживелищни методи, които прилагаме в центъра ни. Те са преживяване в първо лице и са уникални и различни за всеки човек. Именно преживяването по време на транс трансформира, а не опитът ни да обясним какво е хипнозата или какво не е. Иначе рискуваме да заприличаме на човека, който гледа показалеца, сочещ му луната, но не поглежда към самата луна.
Хипнотерапията, както вече споменах представлява терапия, провеждана в състояние на хипнотичен транс. Този подход заобикаля съпротивите и нежеланието за промяна на логичния ум, който е в основата на всичките ни проблеми и довежда човек до повратната точка, в която може да избере ценности, вярвания, убеждения, реалност и среда, различни от тези, които са генерирали проблемите в психиката и в живота му. Но ще ги избере ли наистина? Или ще предпочете “зоната на комфорт”, в която се намира и т.нар. психическо разстройство.

За кои пациенти е подходяща, а има ли противопоказания?

Хипнозата е изцяло безвреден, сравнително предсказуем и краткосрочен във времето терапевтичен метод (хипнотерапията е първата краткосрочна терапия, въведена в исторически план). В този смисъл противопоказания няма. Хипнозата обаче не е ефективна при лечение на шизофрения, БАР и ендогенна депресия.

Как протича хипнотерапията?

Специално в моята практика първият сеанс е под формата на опознавателен разговор, след който определям методите, които биха били подходящи за терапия. Тази първа среща е много важна, защото както казах не ме интересува толкова диагнозата, колкото идентифицирането на щрихите на личността и изолирането на дразнителите от средата, които са довели клиента до състоянието, което проваля качеството му на живот. Хипнозата е само един от подходите, които прилагам. В случай, че преценя, че хипнотерапията би била от полза се определя честотата на сеансите за съответния клиент. Тук разбира се идва въпросът след колко сеанса ще се достигне желания резултат. При някои след 3, при други може да не се постигне резултат и след 30 сеанса. Дори за хора с една и съща “диагноза” подходът и продължителността на терапия могат да бъдат напълно различни и диаметрално противоположни. И тук е важно да се подчертае, че когато терапевтът прави една стъпка към клиента си, клиентът трябва да направи 100 стъпки към него. Хипнотерапията не е пасивен процес на “баене”, както повечето хора си го представят. Той е по-скоро възможност за промяна на вътрешната реалност, която съзнанието проектира по-късно като изменена външна реалност. И принципът на съучастие в тази промяна на хипнотизирания е от ключово значение.

Колко трае един сеанс (или процедура, как е по-точно не знам), как протича?

Стандартният сеанс при мен е един астрономически час. От втория сеанс нататък в началото има кратък разговор, а в останалата част се провежда хипнотерапия. Като много важно е да подчертая, че истинската хипнотерапия, и изобщо терапията в широкия смисъл е винаги събирателна точка на подходящ момент, импровизация от страна на терапевта и правилна нагласа на съзнанието на клиента. Аз не съм привърженик на стандартиризираните подходи в хипнотерапията (примерно при алкохолизъм правиш хипноза 1, при паническо разстройство хипноза 2). Това е терапия на “ишлеме”, изцяло лишена от креативност и с крайно незадоволителни резултати. Истинският терапевт е творец, а не занаятчия.

Можем ли да отслабнем или пък да спрем цигарите с хипнотерапия?

Да, би могло. Но аз бих задал въпроса по друг начин. Можем ли да променим факторите в съзнанието и реалността на клиента, които са причинили наднорменото тегло, отключили са зависимостта или са предизвикали състоянието Х? Можем ли да идентифицираме дефицитите, които се запълват от конкретния проблем? Проблемът е като дима, който ни задушава, който е осезаем и видим. Но където има дим, има и огън. Истинската психотерапия е насочена към овладяването на огъня, а не към прикриването на дима.

Разкажете ни за случаи от практиката си и за пациенти, на които сте помогнали?

Досега съм провел над 9000 индивидуални сеанса. В рамките на 10 години това наистина е огромна цифра. Става дума за стотици пациенти, които са се излекували не просто от проблема си, а са изцелили живота си. При такава бройка нещата се смесват и хомогенизират и наистина е трудно да отделя един-два случая от практиката си. На сайтовете ми има автентични отзиви от пациенти, повечето писани в ранните години на практиката ми, може да ги прочетете тях. Но наистина това няма полза за хората, които търсят изцеление за душата си. Важният въпрос е може ли да допуснат промяната в живота си, която често е шокиращо плашеща и съответно могат ли да се освободят от бремето на измъчващите ги състояния или не. В противен случай може да си четем жития и бития на хиляди успешни случаи, но това ако не се случва с нас, едва ли ще ни утеши особено.

Ако сме здрави, можем ли да се подложим на хипнотерапия и какви ще са ползите от нея?

Много големи! И за мен това е най-важният от всичките въпроси, които ми зададохте. Винаги съм казвал, че предпочитам “безпроблемните” пред клиентите с проблеми. Защото за тях хипнотерапията се превръща в най-вълнуващото пътуване – приключението да откриеш себе си. Изпитвам много по-голямо удоволствие и удовлетворение да отключа скрития потенциал на даден човек и да променя изкорен светогледа и съдбата му пред това да го откажа от цигарите или да му помогна да преодолее фобията му да лети със самолет. Често на лекции съм казвал, че за мен висшата октава на психотерапията е духовният път към личностната свобода. В този смисъл за мен проблемът, с който човек идва в центъра ни, е само претекст да тръгне по пътя на преоткриването си.

Защо да опитаме хипнотерапията?

Защото правим в живота си куп простотии, от които няма никаква полза. Нещо повече – придаваме им смисъл, без да има в тях такъв. А променените състояния на съзнанието (в частност хипнозата) са Нещото, което може тотално да преобърне живота ни и да промени гледната ни точка за същността на съзнанието, вселената и мястото ни в нея.