Терапията е съвместно приключение

Терапията е съвместно приключение

/in , /by

Публикувано: сп. “ Инсайт ” / бр. 6 и 7 2006 г.
Статия на: д-р Димитър Тенчев

В началото на 2006 г. беше регистрирана Фондация “Трансперсонална психология и психотерапия” – първото сдружение на професионалисти и интересуващи се от трансперсоналната психология и психотерапия в България. Трансперсоналнатапсихотерапия е подход, ориентиран към личния опит, постигнат чрез преживяване. Тя застъпва идеята, че във всекидневния си живот човек функционира по начин, който е далеч под истинските му възможности, тъй като живее не с цялата си същност, а само с физическото тяло и егото си. Като стимулира човека да пребивива продължително време в неординерни състояния на съзнанието си, трансперсоналната психотерапия му помага да започне да функционира по-качествено в човешката си цялост. Цел на Фондацията е да развива и популяризира трансперсоналната психология на високо професионално равнище. Вратите й са отворени за всички сериозно интересуващи се и за тези, които искат да практикуват професионално този авангарден клон на психотерапията. По този повод председателят на Фондацията д-р Димитър Тенчев се срещна с живата легенда на трансперсоналната психология – проф. Станислав Гроф и участва в тренинг под негово ръководство. Проф. Гроф, чийто идеи и друг сме представяли на страниците на списанието, се съгласи да даде интервю специално за “Инсайт”.
Read more

Имам чувството, че напоследък губя почва под краката си

Имам чувството, че напоследък губя почва под краката си

/in , /by

Публикувано: сп. “Инсайт” бр. 10 / 2005 г.

Читателски въпрос:

Имам чувството, че напоследък губя почва под краката си. В смисъл все по-трудно ми е да контролирам поведението си. Работя в компютърен клуб и времето ми за сън е много малко. А и когато спя, сънят ми е неспокоен. Все по-трудно гледам хората в очите. Дразня се на околните и имам чувството, че изпадам в дупка. Това не е винаги така, но напоследък често ми се случва. Мога ли да направя нещо или трябва да вземам медикаменти?
Read more

Изживях дълъг период на голям стрес

Изживях дълъг период на голям стрес

/in , /by

Публикувано: сп. “Инсайт” брой 6 / 2005 г.

Как да продължа животът си след период на голям стрес?

 

Читателски въпрос:

Изживях дълъг период на голям стрес и когато накрая всичко се подреди, започнах много често да боледувам. Поне половината от тези „болести“ са само симптоми без органична причина. Всичко започна с това, че един ден, няколко месеца след отминаването на стреса, получих сърцебиене. Тогава страшно много се изплаших и докато не отидох на лекар, който да ми каже, че всичко е на вегетативна основа, си мислех,че ми има нещо на сърцето…(да не говорим, че и лекарят никак не ми помогна да осъзная психогенността на проблема и да разбера,че всъщност няма нищо страшно). И сега това продължава вече почти две години! Всичко си е наред докато не се появят някакви симптоми, които ме уплашват, а това сякаш ги задълбочава и удължава протичането им, чета медицински книги и виждам страшните диагнози, които включват и тези симптоми, тичам на лекар, правят се изследвания и почти винаги нищо не излиза… А най-изумителното е, че понякога веднага след като се успокоя, че нищо реално ми няма, симптомите изчезват от само себе си!…Вече започвам да се съмнявам и в лекарите и в изследванията, които нищо не показват…Мисля си, че някаква болест скрито се развива, без да може това реално да се установи…че лекарите нещо не виждат и че трябва да се правят още и все по-детайлни изследвания!…Ужасно мъчително е чувството, че животът ти е засрашен, а ти не знаеш и няма какво да направиш. Какво да направя? Как да се освободя от тези страхове, от това безспокойство? Как да си помогна? Дайте ми съвет,моля ви!
Read more

Нямам дарба за абсолютно нищо

Нямам дарба за абсолютно нищо

/in , /by

Публикувано: сп. “Инсайт” бр. 5 / 2005 г.

Въпрос на Борис Георгиев:

Моят проблем може би не е нищо особено, но все пак ще се радвам да ми отговорите.
Става дума за това, че нямам дарба за абсолютно нищо, мързи ме адски много и с нищо не искам да се захващам. Почти всичко ми е безинтересно и повечето време сякаш не живея, а просто съществувам. Дори и нещо да ме удовлетвори, и то ми омръзва страшно бързо. Също така, много трудно контактувам с хората, не знам защо – просто не мога да ги погледна в очите. Предпочитам да си стоя със стари приятели и непрекъснато се опитвам да се „скрия“ на някое сигурно и най-вече уютно място. Предполагам, че 50 процента от хората имат подобни проблеми, но все пак не е приятно да се живее с тях. Всъщност живея някак си по инерция.
Read more

Депресията на депресарите

Депресията на депресарите

/in , /by

Публикувано: www.insighting.eu
Статия на: д-р Димитър Тенчев

 

Един различен поглед за депресията
в поредния сеанс с д-р Димитър Тенчев

(Внимание! Четивото е непрепоръчително за ординери!)

“Здравей, как си днес?”

“Great!” без да се замисли ще изстреля англичанинът, докато се взира безизразно във вас или в някаква точка “отвъд” вас. Така или иначе той само си се взира. И само си говори. А дали наистина е great, хмммм, ще разберем малко по-късно.

“Нормално!”, ще отговорят 90% от българите, независимо къде се намират, какво правят, кой сезон е и за какво се борят. Друг е въпросът, че никой не знае кое е мерилото за норма и нормалното при един нормално ли е за друг.

Мисля, че все пак жокер за разбиране на понятието “нормално” можем да открием в отговорите на останалите 10% от “анкетираните” наши сънародници (които очевидно са извън нормата). Почти сигурно е, че попитани как се чувстват, те ще кажат или “Кофти”, или “Депресе”, или “Тъпо ми е нещо”.

Ако се позовем на социологичните проучвания до каква степен “дадена нация е щастлива”, българите са в дъното на всякакви класации по “оптимизъм”, “щастие” и всеподобен shit в стил позитивно мислене. От друга страна ако хипотетично приемем за вярно, че отговорите “кофти” и “депресе” са дадени от хора с по-висока степен на осъзнатост, които не отговарят на автопилот, а наистина си казват как се чувстват, то ще заключим, цитирайки “Досиетата Х”, че истината (в случая нормалното), е там някъде – в негативно-сенчестия спектър на психиката. И че всъщност голяма част от хората се чувстват по някакъв свой си начин кофти-никак-зле! Сиреч – депресирани. А отговорът “нормално” е просто утвърдена фраза, която цели по-скоро откланяне на вниманието към: “Не ме занимавай с глупости и не ме питай как съм”.

Прочети цялата статия: