Казуси - Безизходица

Не знам как и къде да потърся душевен мир

Не знам дали имам право да се самоопределям, но по мое мнение съм доста социален човек, не обичам да бъда сама и винаги съм била главно действащо лице сред хората от обкръжението ми, но не и лидер. На 27 години съм, от които 8 прекарах в София, но не успях да се почувствам щастлива там. Приоритет в живота винаги съм давала на любовта, но това е сферата, в която не успявам да се реализирам. Преди 2 години се завърнах в родния си град, където прекарах доста време в самота и затваряне вкъщи. В един момент стари мои познати с голяма настойчивост успяха да ме приобщят към тяхната компания. Сега имам страхотна работа, в компанията си получавам много голямо внимание, но след една доста драматична любов с мъж от нея / след раздялата ни момичето, с което споделях най – съкровените си емоции и тъга по него, всъщност се озова с него / сега съм по-самотна от преди. Приемам това като предателство, но може би просто имам грешна преценка за хората. Не мога да очаквам подкрепа от никой от хората, които до скоро определях като приятели. Опитвам се да не мисля за състоянието си като депресия, но не мога да споделям с никой, а не мога и да бъда сама. И не знам как и къде да потърся душевен мир.

Read more

Казуси - Безизходица

Откъде да намериш сили за нов начин на живот?

Наистина, ако човек е загубил истинското си аз по пътя или още от детството му е било попречено изобщо да го срещне, то какво да очаква от света? И как да намери сродни и почтени към него души? Питам се, когато „прогледнеш“ на една прилична възраст над 50 години и вече за твърде много неща е безвъзвратно късно, как да превъзмогнеш огромното разочарование? Откъде да намериш сили за нов начин на живот?

Read more

Казуси - Безизходица

Как да постъпя и да забравя някои неща от миналото си и това непрекъснато ме тормози

Аз имам много сериозен проблем с кашлица от 6 месечна възраст. Сега съм на 23 г. и живея в гр. София. По принцип кашлицата ми е на алергична основа, като имам алергия към шоколад, ягоди, дом.прах, акари, котки, човешки косми и др., но има и психогенна кашлица, на емоционална основа. Вярвам, че може би и моята е от части такава, защото като имам изпит или се притеснявам или вълнувам, започвам да кашлям, понякога придружено със задушаване и кашличен пристъп. В момента ми се влоши състоянието (само да кажа че се лекувам с хомеопатия) и се чувствам много зле, много самотна и объркана. Не знам как да постъпя и да забравя някои неща от миналото си и това непрекъснато ме тормози и постоянно кашлям, сънувам кошмари и т.н. Пих седатив, но не ми помага. За да ме разберете по-правилно с две думи имах сериозна връзка с едно момче 4 години, като той беше алкохолик, но много го обичах и постоянно се събирахме и разделяхме, накрая като видях че ще ми е трудно да се откъсна от него, а очевидно не трябва да имам такъв човек до себе си, защото ме е удрял и се е държал лошо, реших да го накарам да ме намрази и успях. Започнах друга връзка и гледах само напред. Бившето ми гадже не се обаждаше, но аз постоянно се сещах за него и го сравнявах с Ники, с който бях 2 години и си мислих, че го обичам, защото беше мил и внимателен с мен и се привързах, но не бях истински щастлива. Впоследствие той усети, че не може да ме направи щастлива и се отдръпна и се разделихме, но в най-трудния ми момент, защото бях в операция на маточна тръба, която не функционира и едвам го преживях. Много бях объркана, мислих си защо ми се случва това… в последствие преди 3 месеца се запознах с едно момче от интернет. 2 месеца след операцията ми и бях истински щастлива и осъзнах, че все пак любовта съществува и че има нормални хора и аз мога отново да обичам… 1 месец бяхме всеки ден заедно минимум по 10 часа и си изкарвахме страхотно. Не сме правили секс през този месец… но всичко беше като приказка идеално и взаимно… бях щастлива и осъзнавах че всичко е зад гърба ми вече не бях объркана и започнах отначало… до преди 2 месеца, когато и с него се разделихме… и сега наистина не знам къде съм аз, не съм на себе си, не знам какво да правя и защо пак съм сама??? Вкопчих цялото си внимание в работа и училище, но виждам че сте писали, че това не е правилното решение. Кое тогава е правилното, защото от както не съм с това момче (Радослав) не мога да спя, не съм пълноценна в работата си, нямам тонус, депресирана съм, кашлям доста, вечер имам пристъпи, а отдавна не бях имала. Живея със сестра ми и приятеля й, не съм физически сама, но въпреки всичко се чувствам наранена и страшно объркана, знам че искам да съм с това момче Радослав, но не го разбирам… той просто си тръгна и загърби всичко, защото аз направих грешка и му прерових всички лични социални кореспонденции – имейл, тел, скайп и т.н. и му казах че съм прочела всичко и че знам че има 2 дългове към банки заради бившата му приятелка, с която е бил 4 години и се е разделил 4 месеца преди мен, а аз 2 месеца не бях с Ники вече като се запознахме. Може би е още влюбен в нея не знам, но онази вечер му се накарах за негови минали грешки, как може да и купува кола да тегли заеми заради нея, че е глупак и т.н. И той ми се разсърди и оттогава не сме се виждали. Реално се раздели с мен по скайп и не ме допусна повече до себе си.. не иска дори като приятели да се видим. А аз много го обичам не спирам да мисля за него, но вредя на здравето си вече, не съм на себе си нямам нормален живот, не излизам и съм се затворила в себе си, защото след толкова неуспешни връзки търся причината в себе си и се страхувам да започна отначало. Физически и емоционално се чувствам много зле. Много ще съм ви благодарна, ако ми дадете някакъв адекватен съвет за тази ситуация, защото не издържам повече и ми минават много лоши мисли през главата. Само да кажа че първата ми любов беше на 14 години и момчето се самоуби и го преживях много тежко. Сега преживявам тази раздяла с Радослав по същия начин и нямам сили повече да преживявам разочарования. Това означава ли че вече трябва да остана сама и да не мисля за никой, защото иначе тази болка ме убива и ми влияе на кашлицата и здравето???

Read more

Междуличностни проблеми

Имам проблеми в личния живот

Имам проблеми в личния живот. Имам човек до себе си, който не се грижи за връзката ни, както и не се отнася бащински към сина ми. В началото не беше така. Беше мил, нежен, любвеобилен, грижеше се за връзката ни и сина ми. Какво да направя?

Read more

Междуличностни проблеми

Щом дойде неговото дете, аз не го интересувам

Аз съм на 36 г. и имам 2 деца. Живея с мъж, който има едно дете, което ни посещава всяка седмица. Много се разбираме и уважаваме, но проблемът е, че щом дойде неговото дете, аз не го интересувам. Много ме боли всичко това и се чувствам много самотна.

Read more