Публикувано: www.insighting.eu
Статия на: д-р Димитър Тенчев
Един различен поглед за депресията
в поредния сеанс с д-р Димитър Тенчев
(Внимание! Четивото е непрепоръчително за ординери!)
“Здравей, как си днес?”
“Great!” без да се замисли ще изстреля англичанинът, докато се взира безизразно във вас или в някаква точка “отвъд” вас. Така или иначе той само си се взира. И само си говори. А дали наистина е great, хмммм, ще разберем малко по-късно.
“Нормално!”, ще отговорят 90% от българите, независимо къде се намират, какво правят, кой сезон е и за какво се борят. Друг е въпросът, че никой не знае кое е мерилото за норма и нормалното при един нормално ли е за друг.
Мисля, че все пак жокер за разбиране на понятието “нормално” можем да открием в отговорите на останалите 10% от “анкетираните” наши сънародници (които очевидно са извън нормата). Почти сигурно е, че попитани как се чувстват, те ще кажат или “Кофти”, или “Депресе”, или “Тъпо ми е нещо”.
Ако се позовем на социологичните проучвания до каква степен “дадена нация е щастлива”, българите са в дъното на всякакви класации по “оптимизъм”, “щастие” и всеподобен shit в стил позитивно мислене. От друга страна ако хипотетично приемем за вярно, че отговорите “кофти” и “депресе” са дадени от хора с по-висока степен на осъзнатост, които не отговарят на автопилот, а наистина си казват как се чувстват, то ще заключим, цитирайки “Досиетата Х”, че истината (в случая нормалното), е там някъде – в негативно-сенчестия спектър на психиката. И че всъщност голяма част от хората се чувстват по някакъв свой си начин кофти-никак-зле! Сиреч – депресирани. А отговорът “нормално” е просто утвърдена фраза, която цели по-скоро откланяне на вниманието към: “Не ме занимавай с глупости и не ме питай как съм”.
Прочети цялата статия:
+359 89 8819910
Изживях дълъг период на голям стрес
/in Медии, Хипноза / Психотерапия /by доктор Димитър ТенчевКак да продължа животът си след период на голям стрес?
Читателски въпрос:
Изживях дълъг период на голям стрес и когато накрая всичко се подреди, започнах много често да боледувам. Поне половината от тези „болести“ са само симптоми без органична причина. Всичко започна с това, че един ден, няколко месеца след отминаването на стреса, получих сърцебиене. Тогава страшно много се изплаших и докато не отидох на лекар, който да ми каже, че всичко е на вегетативна основа, си мислех,че ми има нещо на сърцето…(да не говорим, че и лекарят никак не ми помогна да осъзная психогенността на проблема и да разбера,че всъщност няма нищо страшно). И сега това продължава вече почти две години! Всичко си е наред докато не се появят някакви симптоми, които ме уплашват, а това сякаш ги задълбочава и удължава протичането им, чета медицински книги и виждам страшните диагнози, които включват и тези симптоми, тичам на лекар, правят се изследвания и почти винаги нищо не излиза… А най-изумителното е, че понякога веднага след като се успокоя, че нищо реално ми няма, симптомите изчезват от само себе си!…Вече започвам да се съмнявам и в лекарите и в изследванията, които нищо не показват…Мисля си, че някаква болест скрито се развива, без да може това реално да се установи…че лекарите нещо не виждат и че трябва да се правят още и все по-детайлни изследвания!…Ужасно мъчително е чувството, че животът ти е засрашен, а ти не знаеш и няма какво да направиш. Какво да направя? Как да се освободя от тези страхове, от това безспокойство? Как да си помогна? Дайте ми съвет,моля ви!
Read more
Нямам дарба за абсолютно нищо
/in Медии, Хипноза / Психотерапия /by доктор Димитър ТенчевВъпрос на Борис Георгиев:
Моят проблем може би не е нищо особено, но все пак ще се радвам да ми отговорите.
Става дума за това, че нямам дарба за абсолютно нищо, мързи ме адски много и с нищо не искам да се захващам. Почти всичко ми е безинтересно и повечето време сякаш не живея, а просто съществувам. Дори и нещо да ме удовлетвори, и то ми омръзва страшно бързо. Също така, много трудно контактувам с хората, не знам защо – просто не мога да ги погледна в очите. Предпочитам да си стоя със стари приятели и непрекъснато се опитвам да се „скрия“ на някое сигурно и най-вече уютно място. Предполагам, че 50 процента от хората имат подобни проблеми, но все пак не е приятно да се живее с тях. Всъщност живея някак си по инерция.
Read more
Депресията на депресарите
/in д-р Димитър Тенчев, Медии /by доктор Димитър ТенчевЕдин различен поглед за депресията
в поредния сеанс с д-р Димитър Тенчев
(Внимание! Четивото е непрепоръчително за ординери!)
“Здравей, как си днес?”
“Great!” без да се замисли ще изстреля англичанинът, докато се взира безизразно във вас или в някаква точка “отвъд” вас. Така или иначе той само си се взира. И само си говори. А дали наистина е great, хмммм, ще разберем малко по-късно.
“Нормално!”, ще отговорят 90% от българите, независимо къде се намират, какво правят, кой сезон е и за какво се борят. Друг е въпросът, че никой не знае кое е мерилото за норма и нормалното при един нормално ли е за друг.
Мисля, че все пак жокер за разбиране на понятието “нормално” можем да открием в отговорите на останалите 10% от “анкетираните” наши сънародници (които очевидно са извън нормата). Почти сигурно е, че попитани как се чувстват, те ще кажат или “Кофти”, или “Депресе”, или “Тъпо ми е нещо”.
Ако се позовем на социологичните проучвания до каква степен “дадена нация е щастлива”, българите са в дъното на всякакви класации по “оптимизъм”, “щастие” и всеподобен shit в стил позитивно мислене. От друга страна ако хипотетично приемем за вярно, че отговорите “кофти” и “депресе” са дадени от хора с по-висока степен на осъзнатост, които не отговарят на автопилот, а наистина си казват как се чувстват, то ще заключим, цитирайки “Досиетата Х”, че истината (в случая нормалното), е там някъде – в негативно-сенчестия спектър на психиката. И че всъщност голяма част от хората се чувстват по някакъв свой си начин кофти-никак-зле! Сиреч – депресирани. А отговорът “нормално” е просто утвърдена фраза, която цели по-скоро откланяне на вниманието към: “Не ме занимавай с глупости и не ме питай как съм”.
Прочети цялата статия:
Когато ти ще си далече от мен
/in д-р Димитър Тенчев, Медии /by доктор Димитър ТенчевКак да прекъснем тираничните, паразитните и празните връзки в живота си
“Всичко, което не е необходимо, е излишно” Латинска поговорка
Поредният фарс с новогодишните празници приключи. Всеки си изтегли от баницата, чакащия го зад ъгъла “късмет”, каза си какви промени трябва да направи, за кратко (все пак Нова година е!) си повярва, че ще ги направи и по живо, по здраво се завърна в сивото статукво на безрадостната рутина. Сякаш нищо не се е случило! Всъщност… няма как и да се случи. Защото една измислена дата от календара и поредното напомпано с безсилни очаквания и празни думи краткосрочно добро пожелание, не може да промени живота ни към по-добро.
Прочети цялата статия:
Как да развием потенциала на личността си?
/in д-р Димитър Тенчев, Медии /by доктор Димитър ТенчевЕдно пътуване към себе си и към истинските неща в живота
Потенциал на личността aka личностен потенциал. Развитие на потенциала на личността, реализиране на личностния потенциал, увеличаването му, намирането му, изявата му, ъпгрейдването му…
Все по-често през последните години започнахме да чуваме тези словосъчетания, в началото от специалисти по темата, сред които водещи психотерапевти у нас, след това от медиите, а накрая и в ежедневната ни реч тези думички започнаха да се възпроизвеждат с честота на нарастваща величина от геометрична прогресия. Въпреки преекспонираната употреба на термина, опитващ се да обозначи какво носим в себе си и да определи дарбите и качествата, които ни правят уникални, установих обаче, че много малко знаем какво наистина означава той и още по-малко можем да го съотнесем към себе си по един практичен начин. Защото самото рецитиране на добре звучащи психологични клишета (неминуемо напомнящи ни за зарилата ни от последните две декади литература за самопомощ) и празнословеното (често на стандартните тийм билдинги) по темата какви трябва да станем и това до какви постижения ще ни доведе, не ни помага ни най-малко да се приближим по-близо до истинското си аз, нито пък да го изявим неизкривено, такова каквото е, в живота си.