Наскоро завърши модул А от десетия ми юбилеен випуск от курсовете по хипноза, които провеждам всяка година (а поради големия интерес напоследък и два пъти годишно). Това, което подчертах пред участниците в края на модула е, че са били и ощетени, и облагодетелствани от създадената през годините рутина (по-пиарски може да се нарече Традиция).

Нямаше го “ума на начинаещия”, характерен за ранните години, а с това и ентусиазма на нещото, което правиш за първи или най-много за трети път в живота си. Но имаше и някои позитиви, сред които и един огромен бонус – деветте проведени курса преди това с минимум по три модула и близо деветте хиляди (не, не се шегувам!) индивидуални терапевтични сеанса ми помогнаха да пресея излишната информация, касаеща хипнозата, както и да премахна общоприетите, но ненужни похвати и безброй ригидни правила и догми, характерни за хипнотизирането и хипнотерапията, приети като “отче наш” от повечето хипнотерапевти. С други думи осигурих на последното поколение мои ученици т.нар. МИНК.

Прочети цялата статия: