Чувствам се сама в опитите си да се бунтувам срещу неправдите и непочтеността
Скоро се сблъсках с това социално овчедушие. Огорчена съм, чувствам се сама в опитите си да се бунтувам срещу неправдите и непочтеността. И понеже такива бунтари са срещат рядко, приемат ни несериозно, водим битки с вятърни мелници, смеят ни се, защото ние не можем да им навредим, защото сме ПОЧТЕНИ т.е. НЕ ПРАВИМ МРЪСОТИИ. Нека си лаем… Чудя се какво да правя, да стана като ТЯХ и да изразявам недоволството тихо, за гърба на шефа, оглеждайки се страхливо да не ме чуят, да не пострадам от приказките си, да се нагаждам и подмазвам, за да се издигна и да бъда оценена от началството и да си осигуря някаква сигурност… Винаги е било така, добре е този ,който си трае не създава проблеми на шефовете си. А пък после в социалните мрежи, да философстваме смело за фалша, маските и неправдите в живота и смело да ги осъждаме. Ето това е огромното стадо доволни овце. Какво да правим ние безразсъдните, тези, които не можем доволни да бле-е-ем? Смешни сме. Аз съм много добра в професията, която работя. Обичам работата си и получавам заслужено призвание от хората с които работя, помагам на колегите си с идеи и неща, които само аз мога да правя и те ме уважават. Но когато се разбунтувам, те се скриват в черупките си и аз оставам сама без подкрепа, независимо, че съм права. После те биват поощрени и стимулирани от началството за проявеното овчедушие, а аз… съм отново използвана, смешна и сама.