+359 89 8819910 
[email protected] 
През последните 4 години всичко върви надолу. Съпругът ми катастрофира, лични проблеми в къщи, големи финансови затруднения, лъжи, грешна извънбрачна връзка, породена от липса на внимание. Имам две деца, които ме спират да направя най-лошото. За съжаление вече все по-често се замислям за това, защото не намирам никакъв изход и съм ужасно уморена психически и емоционално.
Не знам дали имам право да се самоопределям, но по мое мнение съм доста социален човек, не обичам да бъда сама и винаги съм била главно действащо лице сред хората от обкръжението ми, но не и лидер. На 27 години съм, от които 8 прекарах в София, но не успях да се почувствам щастлива там. Приоритет в живота винаги съм давала на любовта, но това е сферата, в която не успявам да се реализирам. Преди 2 години се завърнах в родния си град, където прекарах доста време в самота и затваряне вкъщи. В един момент стари мои познати с голяма настойчивост успяха да ме приобщят към тяхната компания. Сега имам страхотна работа, в компанията си получавам много голямо внимание, но след една доста драматична любов с мъж от нея / след раздялата ни момичето, с което споделях най – съкровените си емоции и тъга по него, всъщност се озова с него / сега съм по-самотна от преди. Приемам това като предателство, но може би просто имам грешна преценка за хората. Не мога да очаквам подкрепа от никой от хората, които до скоро определях като приятели. Опитвам се да не мисля за състоянието си като депресия, но не мога да споделям с никой, а не мога и да бъда сама. И не знам как и къде да потърся душевен мир.
Жена на 34 години съм, несемейна, без деца, живея на семейни начала с женен мъж с разлика във възрастта ни 22 години. Страхувам се да променя нещата, а се боя че ще остана вечно сама, нищо не ме радва, затворила съм се в себе си, не ми се говори с никого, а работата ми е да комуникирам с клиенти. Нямам хъс за нищо. На какво се дължи това?
Възможно ли е да има нормални отношения между съпрузите след изневяра. Съпругът ми вече една година се лута между мен и другата. Бях готова да простя, но не очаквах, че това е толкова трудно. В смисъл че не мога да простя нещо което не е приключило. Той няма силата да се откаже нито от нея, нито от мен. Последното ни решение е той да излезе на квартира. С разума си осъзнавам, че е наивно се надявам нещата да се оправят. Всеки път постъпвах много толерантно и сега разбирам, че може би там ми е грешката. Изчетох много материали по темата, книги които ми помогнаха да приемам нещата по-леко. Има ли смисъл да се боря за любовта си за семейството си? Той не приема помощ ,чувства се зле, но досега не постигна нищо. Казва ми, че е правил много опити да се раздели с нея, но те продължаваха най-много седмица. До сега не се разделяхме, защото къщата, в която живеем е на двамата и той не искаше да се махне. Мога много да пиша, но това може би е достатъчно.
Аз съм момиче на 26 години с осемгодишна емоционална връзка. Живеем заедно, на семейни начала от 4 години. Последната година аз заговорих за деца, но той категорично отказваше. Мисли, че има време, били сме млади (той е на 28 години). И двамата работим, материално сме осигурени, имаме дом, кола и всичко, което е необходимо за една връзка. Твърдим и двамата, че се обичаме. Проблемът дойде след новата година. След празниците той ми каза, че не знае дали аз съм жената за него, с която иска да създаде семейство и най-основното – че иска време, за да реши дали ще сме заедно. Аз се изнесох от общия ни дом и сега близо 4 седмици сме разделени. Той ми се обажда често, чуваме се, но все още не бил готов. Аз какво да правя? Чувствам се излъгана, предадена от най-близкия ми човек и уж го обичам, но откакто съм сама, много промених мисленето си. На мнение съм, че с тази негова нерешителност какво семейство бихме създали заедно, та той „избяга“ в първия момент от каквото и да било развитие на връзката ни. Много ми е тежко и основния въпрос е – колко време да му дам? Нима за един месец не можеш да осъзнаеш дали обичаш един човек, с който си бил 8 години. Ще съм Ви много благодарна, ако дадете своя професионален съвет.
