Публикации

Казуси - Неудовлетворение

Живея в някакъв мой свят

/in , /by

Здрава съм, имам много хубава работа и най-прекрасния мъж на света, а и заможна така да се каже – направо не за вярване едва ли не :)) Но въпреки това, често не съм щастлива, чувствам се „самотна” някак си. Все едно си живея в някакъв мой свят, обхваща ме апатия и често ми е „тъпо” жаргонно казано. Разбира се, че имам страхове – да не би да свърши този хубав и безгрижен живот или връзката ми. Усещам някаква несигурност или си казвам „не може така, толкова хубави неща само да случват, може би лошото сега ще дойде”. Също има и неща от миналото, за които съжaлявам, че съм направили или казала… Не мога да се преборя с тези терзания, иска ми се да живея в баланс и хармония със себе си, да съм по-лъчезарна, а не на моменти. Понякога съм много приятелски настроена и весела, понякога съм мълчaлива и затворена… И в този ред на мисли, защото осъзнавам всичко това, отновo ме е страх да не прецакам себе си с този вид мислене.

Read more

Казуси - Неудовлетворение

Чувствам празнота и неудовлетвореност заради самотата си

/in , /by

Здравейте, чета с голям интерес статиите Ви и съм изумена как точно формулирате неща, които само усещаме, без да успеем да осмислим и да си направим съответните заключения. Ето моят въпрос – от година и половина съм сама и въпреки желанието ми не мога да започна връзка, защото никой мъж не ми допада. Само за уточнение – на 35 години съм и не съм преживяла кой знае колко болезнено последната раздяла. Разбирам, че това вероятно е моя вътрешна нагласа, която отблъсква от мен мъжете, които евентуално биха ми допаднали. Но не зная как да го преодолея и да спра (както казвате) да си създавам драми, заради това че чувствам празнота и неудовлетвореност заради самотата си. Благодаря Ви и очаквам с нетърпение следващите Ви статии.

Read more

Казуси - Неудовлетворение

Имам проблеми в къщи и на работа

/in , /by

Имам проблеми в къщи и на работа. Съпругът ми постоянно е далеч от нас с детето, на работа се чувствам неудовлетворена, вкъщи не ми е комфортно, отегчаващо ми е. Какъв е най добрият вариант за излизане от това положение?

Read more

Казуси - Безизходица

Оставих в България стария си живот и любовта…

/in , /by

Живея в чужбина от 1 година, на 19 години съм. Тук съм с родителите и сестра ми, уча това което искам, за което съм си мечтала. До тук всичко е добре, но аз си оставих в България стария живот и любовта… от 3 години имаме връзка, обичаме се, къде се карахме после се сдобрявахме, беше като приказка, имах хубав живот.

Сега се виждаме на няколко месеца веднъж и винаги проблеми, караме се, доверието почна да изчезва… страх ме е да не го изгубя… това всеки ден ме прави по-нещастна и по-слаба. Не знам как ще продължа така да живея тука с мисълта „Кога ще се прибера?“ Колкото повече пораства човек, толкова растат и проблемите. Боли ме душата, не мога да свикна с новия си живот, в който се преповтарят следните неща: училище, работа, вкъщи. Монотонен скучен живот без любов и развлечения. Искам да се разбираме с него, да дойде тук, но той там си има работа и си търси причини да не дойде при мен. Ако наистина много ме обича, ще дойде ли при мен, ще гледа ли да промени положението? Или човекът, който трябва да промени нещо съм аз ? Искам да постигна амбициите си, искам да съм с него… искам малко щастие и любов.

Много съм свикнала с него минаха повече от 3 години и половина, преди бяхме постоянно заедно. А сега… Искам да поправя душевното си състояние, нещастна съм, постоянно плача , не мога да се радвам на нищо истински, винаги ми липсва нещо… Моля ви, за съвет! Така как ще продължа не знам…

Read more

Казуси - Безизходица

Страх ме е, че ще остана завинаги сама

/in , /by

Защо животът ми е такъв? Защо аз съм такава? Имам прекрасно семейство, което ме обича, нищо материално не ми липсва. Но съм сама, нямам човек до себе си от две години. Сега съм на 25 и мечтая за семейство и деца. Гледам хората около мен – женят се / омъжват се, раждат им се деца, а аз съм все на също дередже. Мисля си колко безсмислено е моето съществуване и понякога, когато ми дойде в повече, искам от Господ да умра – тихо и незабелязано. Срамувам се от всичко това – от самотата си, от думите си… Искам вече да се изнеса от вкъщи, да имам собствено семейство. Но не ми стига куража, защото съм сама. Толкова ми пречи тази самота, че чак съм се вманиачила. Направо се задушавам. А не мога да кажа на никого, защото ме е срам. Каква съм глупачка? Страх ме е, че ще остана сама завинаги. Знам, че семейството ми умират за мен, но това не ми е достатъчно.

Докога ще е така? Толкова ли много искам от живота?

Read more