+359 89 8819910 
[email protected] 
Жена на 34 години съм, несемейна, без деца, живея на семейни начала с женен мъж с разлика във възрастта ни 22 години. Страхувам се да променя нещата, а се боя че ще остана вечно сама, нищо не ме радва, затворила съм се в себе си, не ми се говори с никого, а работата ми е да комуникирам с клиенти. Нямам хъс за нищо. На какво се дължи това?
Как да продължа да живея след като съм изоставена от съпруга си, с когото имам 20-годишен щастлив брак заради по-млада жена ?
Въпросът, който ме вълнува е следният: имам син и дъщеря на 27 и 24 г., те отдавна вземат абсолютно независими и самостоятелни решения, които в повечето случаи аз не одобрявам. Проблемът е, че аз като че ли живея техния живот, страдам дълбоко дори от най-малката несгода в живота им, опитвам се да се намесвам в решенията им. Практически нямам личен живот. Искам да се освободя от това обсебващо чувство, защото разбирам че то е пагубно както за тях, така и за мен! Но как?
Постоянно се чувствам отхвърлена, когато попадна в компания губя говор притеснявам се и чувствам хората колко не съм им приятна. Почти вече нямам никакви приятели на 30 г. съм самотна.
