Публикации

Казуси - Безизходица

Усещам как се отдръпвам от хората

Когато бях на 10 години със семейството ми катастрофирахме и баба ми почина. След няколко години също при катастрофа загина чичо ми и на следващата година отново при автомобилна катастрофа загина на моя първа братовчедка детето. Сега като се замисля това е преобърнало тотално живота ми и с тези катастрофи е свършило моето детство. Да чувствах се самотна и сигурно това чувство е единственото, което е било в душата ми, щом още като ученичка казвах, че ще имам извънбрачно дете. Каквото искаме това става – 21 години родих детето си, баща му се ожени масец преди да се роди. После се запознах с човек, на когото мислех, че мога да разчитам, позволих му да осинови детето ми, но отново не се получи. Единственото, което исках от него, беше да бъде добър баща на детето ми, но не … Преди 10 години със всичката лудост в душата ми и търсейки място под слънцето се преместих да живея в друг град с детето ми (изборът не е случаен в този град почина баба ми). През изминалите години се опитах да намеря баланса, детето ми е страхотно, имам приятел, който ме обича, занимавам се с неща, които харесвам – в момента уча задочно, уча и английски и …. на 01.10.10 г. на мой първи братовчед двете му дъщери загинаха при катастрофа. Не знам дали съм самотна, но усещам как се отдръпвам от хората, как се свивам в черупката си. Искам да уточня, че много хора изразиха съпричастност към случилото се в моето семейство, не обръщам внимание на тези които се държат все едно са застраховани от такива събития в живота си, но аз съм зле, много зле, страхувам се даже да излизам вече от вкъщи. Това самота ли е или депресия? Как да се справя? Какво да направя?

Read more

Казуси - Безизходица

Любовно разочарование

Още преди 1 година бях разочарована от тогавашната си половинка. С времето (от 2 години на сам) се разочаровах и бях наранена и от тогава нямам никой до себе си, все едно ми е дали ще имам някой до себе си, не искам до някаква степен да се обвързвам и предпочитам да съм сама, за да не бъда наранена отново. Но вътре в себе си някъде дълбоко, чувствам нуждата от това да съм обградена от любов, да не съм сама. На 21-на съм и не мисля, че е редно момиче на тази възраст да се чувства и да мисли така, но определено сама се усещам как този път имам толкова здраво и високо вдигната стена пред себе си, че дори и аз самата не знам как да мина през нея или да пусна някой да го направи, за да достигне до мен. А това определено ме плаши, защото ако това продължи аз ще съм вечно сама… а не мисля че искам това за цял живот.
 На какво се дължи това желание, ако мога така да го нарека да съм сама… явно самотата е по-лесния начин за мен и … как да се справя с това, ако не е вече прекалено късно ?

Read more

Казуси - Безизходица

Разделихме се, но аз още го обичам

Чувствам се много самотна, разделихме се моя годеник преди два месеца (заради семейството му), но аз още го обичам, постоянно мисля за него. А на него май не му пука. Какво да му кажа? Искам да седнем и да си поговорим.

Read more

Казуси - Безизходица

Как да постъпя и да забравя някои неща от миналото си и това непрекъснато ме тормози

Аз имам много сериозен проблем с кашлица от 6 месечна възраст. Сега съм на 23 г. и живея в гр. София. По принцип кашлицата ми е на алергична основа, като имам алергия към шоколад, ягоди, дом.прах, акари, котки, човешки косми и др., но има и психогенна кашлица, на емоционална основа. Вярвам, че може би и моята е от части такава, защото като имам изпит или се притеснявам или вълнувам, започвам да кашлям, понякога придружено със задушаване и кашличен пристъп. В момента ми се влоши състоянието (само да кажа че се лекувам с хомеопатия) и се чувствам много зле, много самотна и объркана. Не знам как да постъпя и да забравя някои неща от миналото си и това непрекъснато ме тормози и постоянно кашлям, сънувам кошмари и т.н. Пих седатив, но не ми помага. За да ме разберете по-правилно с две думи имах сериозна връзка с едно момче 4 години, като той беше алкохолик, но много го обичах и постоянно се събирахме и разделяхме, накрая като видях че ще ми е трудно да се откъсна от него, а очевидно не трябва да имам такъв човек до себе си, защото ме е удрял и се е държал лошо, реших да го накарам да ме намрази и успях. Започнах друга връзка и гледах само напред. Бившето ми гадже не се обаждаше, но аз постоянно се сещах за него и го сравнявах с Ники, с който бях 2 години и си мислих, че го обичам, защото беше мил и внимателен с мен и се привързах, но не бях истински щастлива. Впоследствие той усети, че не може да ме направи щастлива и се отдръпна и се разделихме, но в най-трудния ми момент, защото бях в операция на маточна тръба, която не функционира и едвам го преживях. Много бях объркана, мислих си защо ми се случва това… в последствие преди 3 месеца се запознах с едно момче от интернет. 2 месеца след операцията ми и бях истински щастлива и осъзнах, че все пак любовта съществува и че има нормални хора и аз мога отново да обичам… 1 месец бяхме всеки ден заедно минимум по 10 часа и си изкарвахме страхотно. Не сме правили секс през този месец… но всичко беше като приказка идеално и взаимно… бях щастлива и осъзнавах че всичко е зад гърба ми вече не бях объркана и започнах отначало… до преди 2 месеца, когато и с него се разделихме… и сега наистина не знам къде съм аз, не съм на себе си, не знам какво да правя и защо пак съм сама??? Вкопчих цялото си внимание в работа и училище, но виждам че сте писали, че това не е правилното решение. Кое тогава е правилното, защото от както не съм с това момче (Радослав) не мога да спя, не съм пълноценна в работата си, нямам тонус, депресирана съм, кашлям доста, вечер имам пристъпи, а отдавна не бях имала. Живея със сестра ми и приятеля й, не съм физически сама, но въпреки всичко се чувствам наранена и страшно объркана, знам че искам да съм с това момче Радослав, но не го разбирам… той просто си тръгна и загърби всичко, защото аз направих грешка и му прерових всички лични социални кореспонденции – имейл, тел, скайп и т.н. и му казах че съм прочела всичко и че знам че има 2 дългове към банки заради бившата му приятелка, с която е бил 4 години и се е разделил 4 месеца преди мен, а аз 2 месеца не бях с Ники вече като се запознахме. Може би е още влюбен в нея не знам, но онази вечер му се накарах за негови минали грешки, как може да и купува кола да тегли заеми заради нея, че е глупак и т.н. И той ми се разсърди и оттогава не сме се виждали. Реално се раздели с мен по скайп и не ме допусна повече до себе си.. не иска дори като приятели да се видим. А аз много го обичам не спирам да мисля за него, но вредя на здравето си вече, не съм на себе си нямам нормален живот, не излизам и съм се затворила в себе си, защото след толкова неуспешни връзки търся причината в себе си и се страхувам да започна отначало. Физически и емоционално се чувствам много зле. Много ще съм ви благодарна, ако ми дадете някакъв адекватен съвет за тази ситуация, защото не издържам повече и ми минават много лоши мисли през главата. Само да кажа че първата ми любов беше на 14 години и момчето се самоуби и го преживях много тежко. Сега преживявам тази раздяла с Радослав по същия начин и нямам сили повече да преживявам разочарования. Това означава ли че вече трябва да остана сама и да не мисля за никой, защото иначе тази болка ме убива и ми влияе на кашлицата и здравето???

Read more

Междуличностни проблеми

Щом дойде неговото дете, аз не го интересувам

Аз съм на 36 г. и имам 2 деца. Живея с мъж, който има едно дете, което ни посещава всяка седмица. Много се разбираме и уважаваме, но проблемът е, че щом дойде неговото дете, аз не го интересувам. Много ме боли всичко това и се чувствам много самотна.

Read more