Когато бях на 15 срещнах един мъж, влюбих се много в него, нищо не се получи и страдах с години
Когато бях на 15 срещнах един мъж, влюбих се много в него, нищо не се получи и страдах с години. Днес съм омъжена, но понякога се сещам за него и си мисля какво би било да съм с него? Същевременно, когато ми е тежко си мисля как той би ме прегърнал, би ми помогнал и така нататък. Запълвам чувството на самота с мечти за него, обичам съпруга си, но когато не е до мен и ми липсва и като защита преминавам към мисли за другия! Как да спра да си търся закрила и оправдание в тези фантазии, те ме съсипват. Виждам, че са далеч от реалността, а страданието по нещо несъществуващо ми отнема силата да живея пълноценно и да се радвам на споделената си любов, тук и сега?!!!