Когато бях на 15 срещнах един мъж, влюбих се много в него, нищо не се получи и страдах с години

Когато бях на 15 срещнах един мъж, влюбих се много в него, нищо не се получи и страдах с години. Днес съм омъжена, но понякога се сещам за него и си мисля какво би било да съм с него? Същевременно, когато ми е тежко си мисля как той би ме прегърнал, би ми помогнал и така нататък. Запълвам чувството на самота с мечти за него, обичам съпруга си, но когато не е до мен и ми липсва и като защита преминавам към мисли за другия! Как да спра да си търся закрила и оправдание в тези фантазии, те ме съсипват. Виждам, че са далеч от реалността, а страданието по нещо несъществуващо ми отнема силата да живея пълноценно и да се радвам на споделената си любов, тук и сега?!!!

Отговор на зададения въпрос:

Самият въпрос съдържа отговора – тук и сега. Да се научим да живеем в настоящето е изкуство. И наистина много малко хора го владеят. Натрупването на психическото време – на минало и бъдеще – в съзнанието ни, краде мига, който преживяваме, след това следващия, и следващия, и следващия. Открадва ни цялото настояще, следователно и целия ни живот. „Ако” не съществува в живота. Веднъж застинала в рамките на преживяването, което сме имали, реалността става непроменима. Защо тогава съжаляваме за нея? Има един отговор за това: Защото настоящето ни е крайно неудовлетворително.

Ако бяхте на сеанс при мен бих ви дал няколко въпроса:

Защо мислите за „другия”, когато мъжът ви не е до вас при условие, че по думите ви той (съпругът, не другия) „ви липсва и го обичате”? Ако нямам шоколад, а ми се яде шоколад, не мисля за царска туршия… 😉
Защо не може да се освободите от миналото? Какви дефицити имате в настоящето и в сегашния си брак? Преодолими ли са те?
Ако любовта ви е споделена, защо изпитвате носталгия и болка по другата, изгубената любов? Истински ли обичате мъжа си или той е „добър човек”, който ви дава сигурност и добро отношение? Ако да, може ли да се нарече точно любов? И в такъв случай любов ли търсите или сигурност?
Четвърта точка е отговор на въпроса ви как да се справите с това състояние. С преживелищна терапия – променените състояния на съзнанието са целебни, пречистващи и трансформиращи. Ако в нас се борят силите на въображението и логиката – винаги печели въображението. Следователно трябва да сменим подхода. Научете се да медитирате и да променяте вътрешната си реалност. Когато това се случи външният ви живот ще се промени от само себе си. Това е епохално откритие, което човечеството е имало на разположение през хилядолетията: „Промяната вътре води до промяна отвън”. И тя няма да се осъществи някъде в необозримото бъдеще. Животът се случва само в един миг – настоящия – този, който жертвате заради миналото, населено с призраците на съжалението и химерите на търсещия драми ум.

Д-р Тенчев

още от психотерапевта:

Паник атаки, тревожност, стрес и дистрес — знаци за промяна и как да се справим завинаги с тях - Поредното участие на психотерапевта д-р Димитър Тенчев в „100% будни“, в което споделя ценна информация за най-разпространените психични проблеми, с които се сблъсква съвременният човек.
Шансът за промяна в рамката на социалната изолация и COVID-19 - Изолацията е рамка, която пресира психиката. Пандемията е паузата, която дава шанс за истинска промяна в живота. Авторитетният психотерапевт, лектор и писател д-р Димитър Тенчев е отново гост в предаването „100% будни“ по БНТ.