Психотерапията е изкуство, а не занаят!

Много са малко специалистите, които използват в практиката си хипноза. Колегите ви масово наблягат на медикаментите в лечението на психичните заболявания. Защо е тази дистанция спрямо хипнозата? Може ли тя да бъде достоен заместник на медикаментите? Има ли заболявания, при които не може да се прилага?

Тук не става въпрос за хипнозата само, а за психотерапията като алтернатива на психиатрията. В огромна част от случаите предписването на психиатрични медикаменти е необосновано, излишно и дори вредно. Огромна част от проблемите като тревожност, паническо разстройство или една реактивна депресия могат и трябва да бъдат решени с психотерапевтични прийоми. Медикаментите са симптомо-центрирани по своята същност и ефектът им в най-добрия случай е потискане на симптомите.

Психотерапията достига до причините, освобождава ги или ги реконструира, без да нарушава финия биохимичен баланс в организма. Разбира се, ние не се месим в случаите, където психиатричната помощ е наложителна и уместна, като при големите психози – шизофрения, биполярно разстройство и др.

Всички хора ли могат да бъдат хипнотизирани?

Да, но в различна степен и понякога за различен брой сеанси. Често обаче за целите на хипнотерапията леките и умерени нива на хипнозата са достатъчни, за да се постигне желания психотерапевтичен резултат. Добре е да се разбере, че хипнозата не е самоцел, а средство, подпомагащо и увеличаващо ефикасността на терапията.

Има ли нещо общо хипнозата с манипулирането на съзнанието на човек, който е във властта на хипнотерапевта?

Категорично не. Хипнозата не работи по такъв елементарен начин, както е представяна в треторазряден холивудски филм или някой жълт роман. И още нещо много важно – терапевтът (ако е истински терапевт) няма мотив да работи против пациента си. Целта е да се помогне, а не да се вреди. Истината е, че след първите хипнотични сеанси клиентите искат още и още, защото преживяват вълнуваща среща с различни аспекти на своето истинско и по-добро аз. Сама по себе си хипнозата е едно дълбоко и в повечето случаи релаксиращо преживяване, което може да изчисти стреса, трупан в ежедневието. Съчетана с психотерапевтични техники, тя става безценно средство за изцеление и трансформация.

Много често в медиите и филмите попадаме на информацията, че при психични заболявания трябва да се търси някаква травма в детството – това е особено популярно в Америка. Наистина ли такъв е коренът на някои от проблемите? Ако е така, тогава как с медикаменти ще се реши проблемът?

Аз прилагам на философия и на практика трансперсоналната психотерапия, според която е възможно травмите да се коренят на биографично ниво и често е така. Но те може да водят началото си и на перинатално ниво (по време на раждането и непосредствено след това, т.нар. родова травма) и на трансперсонално (духовно) ниво. Например често хронични заболявания като мигрената могат да бъдат предшествани от продължително и трудно раждане на индивида, при което главата му е била заклещена в родовия канал. На по-късна възраст болката, запаметена в тялото, започва да се възпроизвежда отново и отново. Нещата не са така прости, както се описват по книгите – влизаш в хипноза, спомняш си нещо и хоп – вече си добре. Много повече терапията е насочена към настоящето и бъдещето и много по-малко към миналото.

Може ли с помощта на хипнозата да се излекуват и органични заболявания?

Да, стига в основата да стоят причини от психосоматичен характер. Например, хронични заболявания, които често се съпътстват с болка – синузит, мигрена, цистит, някои кожни заболявания…

Моля ви пояснете следното ваше твърдение: „Трансперсоналната психология поставя съвсем ново ударение върху човека като духовна и социална същност, като потенциал, който му дава възможността не само да оцелее по-дълго, но и да намери отговорите на вечното човешко търсене – „Кой съм аз? Каква е моята мисия? Има ли смисъл животът? Със смъртта ли свършва всичко? Какво са Вселената, времето, пространството? Има ли Бог?“ Така изследването на причините, поради които животът или психиката ни не функционират оптимално и хармонично, се превръща във вълнуващо пътуване, а ние – в изследователи на безкрайните вселени на неосъзнаваното.“ Всеки човек се вълнува и търси отговор именно на тези въпроси!

Не, не мисля, че всеки човек търси отговор на тези въпроси. Най-малкото не търси задълбочено. Най-много да каже: „абе, има нещо, ама какво….знам ли?“ Всъщност изключително малко са хората, чиито търсения отиват отвъд еснафското им битие и битови проблеми. Ако всички търсеха отговори на тези въпроси и социумът, и развитието ни като цивилизация и най-вече човекът като индивидуалност щяха съществено да се различават от днешния им вариант. За мен икономическата криза е проява на нещо много по-дълбоко – на криза на личността, която не знае коя е, нито какво да прави с живота си. Кризата във всичките й варианти е огледало на изчерпана житейска стратегия – на индивидуално и на колективно ниво.

Нима хипнозата може да даде тези отговори?

Не, нито Христос може да ви ги даде. Хипнозата, дишането, медитативните практики може да ви дадат посоката и да са в основата на методите, чрез които да откриете отговорите сами. Има един дзен афоризъм: „Не гледай пръста, който сочи към Луната, а самата Луна“. Аз мога да го допълня с една друга любима мисъл от книгата „Wishpin – Алгоритъмът на успеха“: „Цели се в Луната. Ако не улучиш, ще попаднеш сред звездите“.

Наистина ли има прераждане?

Мои ученици и съидейници (наричаме се инсайтъри) бяха сумирали записите от лекциите ми само от един деветдневен Инсайтинг семинар. Те бяха повече от 14 астрономически часа, и то само по една определена тема. Настоящото интервю не би стигнало дори само да щриховаме дадена тема. Но ще кажа какво съветвам всеки човек, който влезе в кабинета ми или дойде на наш семинар по дишане, курс по хипноза или някое Инсайтинг събитие: „Не ми вярвай, съмнявай се, разбери истината за себе си и тогава няма да те измъчва нищо повече. Вярата е липса на познание. Аз мога да ти покажа начина, по който да достигнеш до някои отговори, от теб зависи обаче да си постоянен в това, което правиш.“ Преживяването е определящо да си отговорите на тези въпроси, а не кой какво казва или пише. И тук е много важно да разграничим дали терапевтът или семинар лидерът ни кара да го следваме сляпо, или ни показва начина, по който да проправим пътеката към себе си, без да подражаваме на другите. Първият път е на догматизма, вторият – на свободата. Вие избирате кой да следвате.

Признавам, че тези въпроси ме вълнуват лично и съм много развълнува от възможността да ги коментирам с вас. Във вашата практика връщали ли сте пациенти към предишен живот?

Неведнъж. Също и в живот между животите, но методологията е изключително времеемка и трудоемка и сеанс от един астрономически час е крайно недостатъчен за целта. Не правя обаче самоволно регресии със или без повод. Но винаги ги показвам като методи на учениците ми от курсовете по хипноза.

Защо не помним тези свои предишни животи, а в същото време носим травмите от тях в подсъзнанието си? Вие намерили ли сте отговори за себе си на въпросите: „Какво е смъртта?“ и „Има ли бог?“

Безспорно тези въпроси са много интересни. Мен ме вълнуват от близо четвърт век. И скромният ми опит показва, че не бива да им се отговаря по интелектуален път, нито отговорите трябва да бъдат търсени от ума аналитично, нито приемани на „доверие“ от когото и да е. Буда е казал да оставим отговорите на повечето въпроси след просветлението. И това е така. Нека първо отговорим на базисния въпрос: „Кой съм аз?“ и всичко останало ще ни се придаде от само себе си. Това е и основната ми задача като терапевт и водещ на семинарите по Инсайтинг. Помислете върху следното: идентичността на съвременния човек се крие в джоба му. Там е портфейлът с всичките му кредитни карти, документите му за самоличност, шофьорската му книжка, евентуално картата му за достъп до местоработата или принадлежността му към някое професионално съсловие, визитките му. Там е и мобилният му телефон за връзка с останалите. Човек носи в джоба тежестта на цялото си минало. Сега отнемете му всичко това и вижте какво ще остане от „тази богата личност“. Отговорът ще е: нищо… Защото той е заменил личността си срещу една фалшива социална идентичност.

Вие казвате, че сте хипнотерапевт, а не хипнотизатор. Каква е разликата?

Първият помага, а вторият е циркаджия. Разликата е съществена.

Слагате различие и между хипноза и хипнотерапия? Пояснете разликата.

Хипнозата e изкуството да хипонотизираш. Хипнотерапията е използването на състоянието на транс (хипнозата) за терапевтични цели.

Вие казвате, че чрез InSighting дишането човек преживява отново родовата си травма, която е в основата на комплексите и страховете му, и се освобождава от нея. Защо отдавате такова голямо значение на родовата травма?

Много именити терапевти преди мен са отдали дължимото значение на родовата травма, касаещо генезата и лечението на ред психични и психосоматични разстройства. Достатъчно е да спомена имената на Ото Ранк или Станислав Гроф. Интензивното дишане подпомага освобождаването ни от тази основополагаща травма при ред проблеми или разстройства. Но отново ще подчертая, че не може да се търси универсално решение за всеки проблем на едно място – било то биографична, родова или травма от минал живот. Именно затова психотерапията е изкуство, а не занаят.

Моля – пояснете какво представлява самото Инсайтинг дишане и какво се постига с него? Как се променя човек по време на този начин на дишане, какво изпитва?

Изключително могъщ терапевтичен метод за най-различни като естество и степен на сила проблеми. InSighting Интензивното дишане изцелява чрез индуциране на неординерни или променени състояния на съзнанието, които са трансоподобни по своята същност. Но дишането не само лекува, то променя живота ни. Ще го кажа по съвсем простичък начин – то променя подсъзнанието, с което се преобръща напълно ходът на съдбата ни. Има хора, при които дишането промени точно сферите в живота им, които бяха изпълнени с дефицити – професионално поприще, личната сфера, финансовото състояние и т.н. Някак от само себе си се отпушват сферите, в които сме „зациклили“. И най-интересното е, че това се случва без точно да разберем как. Умът няма достъп до дълбоките пластове на несъзнаваното, които са истинският кукловод на живота ни.

Вие казвате: „InSighting Интензивното дишане е мостът към душата“. Какво ви кара да вярвате, че човек има душа?

„Психе“ на древногръцки означава душа. От там идва и „психология“ – наука за душата. Това имах предвид в тази статия. А иначе – ако човек нямаше душа, щеше да е жалка картинка, а животът му – напълно безсмислен, не мислите ли? Ако нямахме душа, значи сме само едни механични биороботи, които се борят в един арогантен свят на бясна конкуренция за оцеляването си, въпреки че е ясно какъв ще е краят им. Не искам да вярвам, че човекът представлява именно това.

Има ли хора, за които методът на InSighting дишането не се препоръчва?

Да. Хора с тежки сърдечносъдови проблеми (прекарани инфаркт, инсулт), наскоро прекарани операции, бременност, епилепсия.

Как протича самото обучение? Изисква ли се някаква предварителна подготовка?

Не е необходима. И колкото по-малко си чел и по-малко очаквания имаш – толкова по-добра дихателна сесия се получава. Тя не е „замърсена“ от концептуализирането на рационалния ум. Единственото нещо, което съветвам участниците, които за първи път ще дишат, е да оставят познатия си свят до прага на залата и да се потопят във Вселената на неизмеримото, която носят в себе си. Само така ще познаете кои сте и ще намерите пътя в живота си.

Вие казвате, че чрез InSighting дишането се освобождаваме от психотравмите си. Как е възможно само с дишане да стане това?

Отговорът е, че не е „само с дишане“, а с феномените, които се проявяват по време на дишането в резултат на трансовите състояния, които дишането индуцира. Наистина трябва да преживеете един семинар по дишане, за да се докоснете лично до магията му, за да добиете истинска представа какво представлява точно.

Колко време продължава обучението и може ли да продължим да го прилагаме сами в къщи?

Стандартният семинар по Интензивно дишане е двудневен, всеки месец. Веднъж в годината провеждаме и деветдневен голям семинар, който е незабравимо трансформиращо преживяване за хората, които вземат участие в него. Така че зависи дали искате да бъдете обучавани за инструктор по дишане, или сте участник в семинар, т.е. идвате заради самото преживяване. Интересното е, че „фенове“ на дишането идват всеки месец не само от всички краища на България, но и от различни европейски страни. Даваме много практики, включително и дихателни, които участниците може да ги прилагат вкъщи. Но поради силата и характера на преживяванията, съпътстващи Интензивното дишане, е препоръчително то да се практикува винаги с опитен инструктор.

Вие провеждате всяка година курсове по InSighting дишане, по хипноза и хипнотерапия. Имате ли и изнесено обучение в други градове в България?

Провеждали сме години наред двудневни семинари по Интензивно дишане и в други по-големи градове. При интерес и събиране на група, разбира се, може да организираме тренинг по дишане или курс по хипноза и в други градове.

Казвате, че ние самите прецакваме живота си. Като се замисля, май доста усилия влагаме в това. Как да спрем да го правим? Вие казвате, че с позитивно мислене няма да стане. Как тогава?

С промяна на дълбоките нива на несъзнаваното, което става само по един начин – чрез пътуване навътре към себе си, а не чрез бягство навън, което е свикнал да прави нашият съвременник. Идва времето на вътрешните пътешественици, за които сафарито в Африка или „отрязването“ в някой нощен клуб ще изглеждат жалки и смешни като преживяване в сравнение с това, което се крие зад дверите на познатото им възприятие.

Досега са ни учили, че за да бъдем успешни в личния и в професионалния си живот, трябва да се научим да правим компромиси. Вие твърдите точно обратното: „Компромисите ограбват същността ни, пропиляват времето ни, разрушават здравето ни, лишават ни от устоите да бъдем верни на себе си.“ Това е доста объркващо за мен!

Доста объркващо е почти за всеки човек, защото стандартът на съвременното ни битие е живот в компромиси и окопаване в безрадостното статукво на сигурността и рутината. Време е да избягаме от сигурността. Това е цената, която трябва да платим, за да допуснем невъзможното да се случи – да станем отново себе си, да открием Мисията си и да изживеем живота си като звезда, следваща неотклонно своята величава траектория в небето. Човекът на компромиса е като обрулено от ледения вятър на съдбата есенно листо – без посока и без бъдеще.

Нека всеки сам вземе решението какъв ще бъде животът му. Мисията ми като терапевт е да окуражавам и подчертавам различието, придаващо ни уникалност, и да насадя безкомпромисност към компромисите, които ни унифицират с масата.