Казуси - Неудовлетворение

Няма с кого и за кого да правя каквото и да било

Откъде да започна? Мислите се блъскат в главата ми… На 37 години съм и досега съм ходила само веднъж на психотерапевт и то по настояване на една приятелка. Нямаше резултат, може би защото аз вътрешно се съпротивявах някой да ми бърка в душата и да разкривам толкова интимни неща пред напълно непознат било то и лекар. Но миналата седмица усетих, че трябва да потърся помощ от специалист и днес си записах час за психотерапевт. От гр. Ямбол съм. Несемейна съм. Завършила съм Френска филология и съм работила близо 10 години като преподавател по френски в местната езикова гимназия. През 2007 г. ме съкратиха и в момента работя в един френски център. От бурното море бях буквално изхвърлена в пустинята. Изживях тази промяна тежко. Опитах се да раздвижа нещата където работя – организирах множество мероприятия с деца и ученици. Ситуацията с френския в града не само не се подобри, но напълно замря. В момента просто бездействам. Няма с кого и за кого да правя каквото и да било. Шефът ми няма никакви изисквания и критерии. Мястото където работя – регионална библиотека – е оставено на самотек. Липсва каквато и да е организация и мотивация за работа. Чувствам се като в блато и просто се опитвам да се задържа над повърхността. Взаимоотношенията с колегите ме изморяват и натоварват. Разстройват ме интригите и злобните приказки. Извън работата си се занимавам с хорово пеене. Аз съм просто един любител, нямам музикално образование, но ми харесва този вид изразяване. Нешата в хора също са заседнали. Очаквах там да открия среда по-различна от работната, но уви… Започнах с огромно желание, а сега вече ми е все едно… Имах връзка с диригента си, в когото се влюбих. Сега с дистанцията на времето мога да кажа, че много от нещата съм ги правила заради него – помагах му за толкова много неща. Той е по-голям от мен. Има 3 брака зад гърба си и по едно дете от всеки. Много трудно преживявам раздялата с този човек, защото в него открих един изключително интелигентен и добър човек, макар и в много отношения капризен и с чепат характер. В един момент нещата бяха стигнали до брак, но аз съм тази, която винаги обърква нещата. Може би пропуснах това, че съм израснала без баща – той се самоуби, когато бях на 9, а брат ми на 7 години. Отгледа ни майка ни, съвсем сама, която остана вдовица на 33 години. Обичам страшно много живота, но от малка не мога де се оттърва от меланхолията, която ме преследва. А на външен вид изглеждам много слънчев човек… Буквално съм в задънена улица. Накъде да вървя? Искам съпруг, семейство, дом, дори ги предпочитам пред кариера.

Отговор на зададения въпрос:

Първо, не съм съгласен, че психотерапията има за цел „да бърка” в душата ви. Точно обратното –психотерапията има за цел да излекува вътрешния ви свят и да ви помогне да разберете коя сте всъщност, какви са потребностите на сърцето ви, какви са мечтите, заложени в душата ви и как да ги постигнете. Второ – психотерапията е процес, а не еднократна среща. Проблеми, които сте трупала повече от 30 години не очаквате да бъдат разрешени в рамките на един час, нали? И трето – връзката с терапевта е много важна, бих казал сакрална. Като връзката между учител и ученик. Трябва да знаете, че това е човекът, който ще ви води по пътя на промяната. Така че целта не е просто да посетите кой да е терапевт, а да усетите, че човекът, който стои срещу вас е вашият терапевт, който е едновременно лечител, ментор, приятел, а не само изповедник.

Историята, която разказвате, показва, че сте превърнала живота си в поредица от компромиси и би трябвало да се радвате, че душата ви се бунтува единствено под формата на меланхолия /можеше да се прояви като по-тежка степен на депресия или панически атаки/.
Първото, което бих ви препоръчал, е да смените града, в който живеете. Вие нямате нито сродна среда, нито поле за развитие на потенциала си, което обуславя един живот, изтъкан от дефицити. Явно е, че не чувствате и мястото, на което живеете като свой дом, след като мечтаете за дом. Не сте удовлетворена и от работата си, нито от извънработните си занимания. Ако желаете наистина животът ви да се промени, трябва да развиете отворено съзнание към промените.

Няма защо да съжалявате, че връзката ви се е разпаднала, нито да се обвинявате за това. Всичко, което по един или друг начин отпада от живота ни, просто не е част от нашия път. Всичко, което ви се е случило – съкращаването, неуспешната връзка и неудовлетворението от сегашната ви работа, е единствено сигнал, който съдбата ви дава, че е необходимо да направите промените, които ще ви помогнат да откриете призванието, любовта, средата си – с други думи пътя си. Потърсете си работа и жилище на друго място, освободете живота си от илюзорната сигурност, а съзнанието си – от оковите, които само си налага. Посветете времето, което имате за себе си; медитирайте; правете нещата, които ви изпълват, а не ви ограбват. Така ще откриете коя наистина сте –  извън шаблонните клишета за кариера, дом, съпруг и семейство.

Не се опитвайте да се нагаждате към модели, изградени в ума ви въз основа на рекламите, филмите и обществените очаквания за социално благополучие. Погледнете на цялата ситуация в живота си, без да се самосъжалявате – като възможност да започнете всичко отначало. Направете го защото…

„Животът е твърде кратък, за да го живеем на дребно” – Бенджамин Дизраели

Д-р Тенчев

още от психотерапевта: