+359 89 8819910 
[email protected] 
Решението ми да се обърна към психотерапевт се появи в момент на лична криза, която беше достигнала критична фаза в общото ми усещане на потиснатост и блокаж, за непълноценно функциониране на личността и неясна връзка с реалността, в която всяко общуване се беше превърнало в изпитание и всяко действие – затлачено от страх от провал.
Read more
На 28 г. съм и имам наднормено тегло, страдам от хранително разстройство – имам склонност към преяждане, от малка съм така. Бях нормализирала килограмите си и дълги години бях в нормата, но от 3 г. насам ми липсва воля, самочувствие и причина, може би. Работя в офис и не харесвам работата си, просто се налага да изкарвам пари, че иначе няма как. Всъщност живея с приятеля си и само аз работя в момента. Искам да пътувам, да правя фигурки, бижута и хубави неща, а не да се занимавам със сърдити хора. Откакто започнах работа в офис, качвам килограми, не мога да съм затворена и заобиколена от нацупени физиономии, това ме убива. Страх ме е да хвърля всичко и да започна нещо свое, все пак сме в България. От друга страна усещам, че затъвам в дълбока дупка, все по-надолу… не ми се става сутрин за работа, плаче ми се и само се чудя какво да изям, всеки опит да отслабна се проваля!!! Всеки ден е „диета от утре“… вече 2 години, тъкмо сваля няколко килограма и все едно нарочно си ги качвам – тъпча, тъпча, ужас… Срам ме е направо. Има доста хора, с които не съм се виждала много време и подозирам, че точно килограмите са причина! Колкото и да съм хубава, ако не ми се виждат очите от бузи, няма значение. Все едно нарочно се загрозявам – все по-рядко започвам да се епилирам, не ми се облича добре, не ми се гримира, изпитвам апатия към хората, дразнят ме, мога да понасям само няколко човека, вече почти нямам приятели. И сега ще попитате „как е секса“ – ами доста задоволителен, дори напоследък е страхотен и почти всеки ден 🙂 Връзката ми е чудесна, хубаво ми е вкъщи… да си изчистя, да си подредя… да сготвя, все си намирам занимание. Искам да спра да влизам вкъщи като буреносен облак, да спра да се тъпча, все едно нарочно, особено през работната седмица, искам да намеря себе си, искам да спра да се страхувам от проблеми… и от промяна.
Как да помогна на 16 годишния си син да нормализира теглото си? Как да му погна да се отдели от компютъра и да се среща с хора не чрез SKYPE, а в реалния живот.
Години наред търся причината за булимията (10 години) и освен за депресия не се сещам за друго. Търся себе си, но сивото ежедневие и еднообразието са ме смачкали много здраво. Нямам желание да пожелая каквото и да е. Намирам себе си в първия описан случай в статията и се питам липса на воля или депресия е това?
