Изживях дълъг период на голям стрес

Изживях дълъг период на голям стрес

Публикувано: сп. “Инсайт” брой 6 / 2005 г.

Читателски въпрос:

Изживях дълъг период на голям стрес и когато накрая всичко се подреди, започнах много често да боледувам. Поне половината от тези „болести“ са само симптоми без органична причина. Всичко започна с това, че един ден, няколко месеца след отминаването на стреса, получих сърцебиене. Тогава страшно много се изплаших и докато не отидох на лекар, който да ми каже, че всичко е на вегетативна основа, си мислех,че ми има нещо на сърцето…(да не говорим, че и лекарят никак не ми помогна да осъзная психогенността на проблема и да разбера,че всъщност няма нищо страшно). И сега това продължава вече почти две години! Всичко си е наред докато не се появят някакви симптоми, които ме уплашват, а това сякаш ги задълбочава и удължава протичането им, чета медицински книги и виждам страшните диагнози, които включват и тези симптоми, тичам на лекар, правят се изследвания и почти винаги нищо не излиза… А най-изумителното е, че понякога веднага след като се успокоя, че нищо реално ми няма, симптомите изчезват от само себе си!…Вече започвам да се съмнявам и в лекарите и в изследванията, които нищо не показват…Мисля си, че някаква болест скрито се развива, без да може това реално да се установи…че лекарите нещо не виждат и че трябва да се правят още и все по-детайлни изследвания!…Ужасно мъчително е чувството, че животът ти е засрашен, а ти не знаеш и няма какво да направиш. Какво да направя? Как да се освободя от тези страхове, от това безспокойство? Как да си помогна? Дайте ми съвет,моля ви!

Отговор от д-р Димитър Тенчев:

Здравейте!
От описанието на оплакванията Ви и начина на възникването му може да се идентифицират симптомите напаническо разстройствоПаническото разстройство, познато още като паническа атака или паник синдром се характеризира с разнообразни симптоми, различно проявени при различните хора, в основата на които стои нервно-вегетативна дистония (по-често или по-рядко повтарящ се преходен дисбаланс на вегетативната нервна система). Честотата с която се проявява е един случай на 75 човека. Най-често срещаните симптоми, които настъпват неочаквано и без предизвестие и са придружени от наглед непреодолимо чувство на страх са: учестено сърцебиене (т.нар. галопиращо сърце), затруднено дишане (чувство, че “не можеш да си поемеш дъх”), страх, достигащ до ужас, който почти ни парализира, замаяност, виене на свят, гадене, обилно потене (особено често на дланите), треперене, болки в гръдния кош, респективно в областта на сърцето, топли вълни, минаващи през тялото или тръпки на студ, изтръпване на пръстите на ръцете и краката, неудържим позив за дефекация и т.н. Целият описан синдромокомплекс може да съдържа един или няколко от изброените симптоми и обикновено се придружава с чувството на страх, че ще умрем , че ще полудеем или че ще припаднем на обществено място и ще се изложим.

Изброените симптоми са класическите признаци на реакцията “борба или бягство”, която възниква, когато човек се чувства застрашен или е в дистрес. Разликата е, че паническата атака възниква сякаш от “нищото”, при напълно невинни ситуации, понякога и по време на сън. Паническото разстройство не е животозастрашаващо състояние, няма човек, който да е умрял или полудял от него. Социалномедицинското значение на този тип разстройство е, че може до голяма степен да влоши качеството на живот. Има пациенти, които трайно се затварят вкъщи, отказват да излизат без придружител и да напуснат населеното място (понякога и квартала) в който живеят дори и за час, спират да ходят на работа, да излизат с приятели, стават тотално зависими от присъствието на един или повече близки хора, започва едно постоянно обикаляне на лекари, медицински заведения, в по-лошия случай и екстрасенси, като всичко това води до трайна десоциализация и задълбочаване на проблема. Човек става доброволен затворник, като оковите и ограниченията, които си поставя са в неговия собствен ум.

Добрата новина е, че паническата атака е напълно овладяемо състояние с добра прогноза и висок процент на позитивно повлияване и успеваемост с помощта на психотерапията. В моята практика съм имал десетки пациенти, които се освободиха от страха си от тези симптоми и се завърнаха към нормалния си начин на живот. Напълно по силите на по-дисциплинираните и волеви хора е да се справят и сами. Вие сам сте разбрал механизма, по който се повлияват тези неприятни симптоми: “най-изумителното е, че понякога веднага след като се успокоя,че нищо реално ми няма,симптомите изчезват от само себе си!”. Ето това е разковничето и правилния път за борба с проявите на паника – управляване или както стана модерно да се казва напоследък “мениджмънт на стреса”. Най-важното нещо, което трябва да запомните е , че всички изброени прояви на паническата атака са симптоми на генерализирана тревожност и безпокойство зад проявите на които се крие осъзнаван или неосъзнаван хроничен стрес. Има различни подходи за повлияване на паническото разстройство. Докато психиатрите използват медикаментозна терапия, целяща потискане на симптомите, трайния ефект от която е спорен, психотерапията и управлението на стреса целят да научат пациента как да се справя сам със симптомите, да ги контролира, когато те се проявят и да предотвратява появата им с постоянно и целенасочено намаляване на чувството на безпокойство. От казаното до тук можем да изведем и основните насоки на самопомощ, които може да приложите в ежедневието си:

1. Учете се постоянно да елиминирате чувството на тревожност. Намаляването на това “фоново” състояние ще намали и проявата на паническата атака. Това особено добре се повлиява чрез автогенен тренинг или хипнотерапия.

2. Открийте “източника” на проблема, причината за това безпокойство и ако може елеминирайте дразнителя от живота си. Често например промяната на работата (ако тя е споменатия дразнител) води до драматично подобряване.

3. Когато възникнат симптомите дълбокото, бавно дишане (което от своя страна повлиява вегетативните реакции) и последващо отклоняване на вниманието от тях водят до по-бързото им изчезване. Сам сте се убедил, че в такива случаи “симптомите изчезат от само себе си”. Всъщност фобиите, които се развиват са резултат не от обективни животозастрашаващи състояния, а страх, че паниката ще се появи отново.

4. В случай че не може да се справите сам може да потърсите специализирана помощ на психотерапевт.