+359 89 8819910 
[email protected] 
От три години не работя. През цялото това време ограничих контактите си с околните до минимум. Излизам, само когато е наложително. Преди няколко дни ми предложиха работа, но я отказах от страх, че няма да се справя. Чувствам се зле, безполезна, но не правя нищо, с което да променя този факт.
Бих казала, че и аз се чувствам самотна на 14 години съм и нямам много приятели. Бих казала, че имам много познати, но всеки гледа да те прецака. Доста често се чувствам изолирана и пренебрегната. Странното при мен е, че когато ходя по улицата си мисля, че всички ме гледат и когато контактувам с непознат човек винаги се притеснявам – преди не бях такава. Не знам просто се промених… посъветвай ме нещо?
Как по-лесно да понеса самотата си, защото много трудно я понасям. Все търся хората, а те не се интересуват от мен ?
Прочетох статията ви за депресията и самотата. Явно за себе си съм успяла да нацеля верния път (на принципа „проба-грешка” в големи количества). Повече ме безпокои как това се отразява на развитието на децата ми (имам син на 13 и дъщеря на 10 години). Например правилното сексуално възпитание, според мен, изисква личен пример, а аз съм разведена и нямам постоянен партньор, може би е по-добре, отколкото неподходящ, но това не решава въпроса. Какво бихте ме посъветвали вие?
Как човек да придобие самочувствие и да хареса себе си като цял живот е потискан? Много ми е важно да харесам човека в огледалото, моля ви помогнете ми! Какво да направя? Какво да направим, за да станем по-самоуверени и да имаме самочувствие? Как да се преборим с апатия в живота, когато имаме цели, но въпреки това нямаме желание за нищо?
