Публикации

Паническото разстройство е една възможност да преобразите живота си

Здравейте!

Искам да споделя впечатленията си от д-р Димитър Тенчев и InSighting Център. При него ме доведоха паническите атаки, които изпитвах от близо година. Преди да се запозная с д-р Тенчев положението бе следното – трудно пътувах с каквото и да е превозно средство. Усещах как се задушавам, сякаш умирам. Едно просто пътуване, например от квартала до центъра, беше сериозно изпитание. Не само това бе изпитание… срещите с приятели, излизания, най-обикновени ежедневни дейности започнаха да стават все по-трудно осъществими. И като капак на всичко всяка сутрин изпивах по едно розово хапче, което от сегашната ми гледна точка беше поредната тухла в укрепването и бетонирането на моя (вашия) собствен ад. Обвинявах какво и кой ли не за ситуацията, до която сам се бях докарал – другите, съдбата и т.н.
Read more

Паническо разстройство

Отиването ми в кабинета на д-р Тенчев беше сламката, за която се хваща удавникът. От 7 години страдах от паническо разстройство, бях обиколила всякакви терапевти и психиатри, опитах какви ли не хапчета, които ми изписваха – никакъв ефект! Нещо по-лошо – страхът ми се увеличаваше.
Read more

Страх от котки

През лятото на 2004 година при д-р Тенчев ме отведе желанието ми да се излекувам от страха, който изпитвах към котките. Страха ми се изразяваше в това, че не можех да понасям близостта на тези животни, да не говорим, за това да се докоснат до мен, особено лятото, когато съм с голи крака. Не един и два са случаите да блъскам масата в заведение на открито, в стремежа си да вдигна краката си на високо от искащата да се отърка в мен котка. Разбира се това ме поставяше в неудобни ситуации, тъй като за хората около мен бе непонятен страха, който изпитвах към тези иначе толкова мили животинчета.
Read more

Казуси - Неудовлетворение

Няма с кого и за кого да правя каквото и да било

Откъде да започна? Мислите се блъскат в главата ми… На 37 години съм и досега съм ходила само веднъж на психотерапевт и то по настояване на една приятелка. Нямаше резултат, може би защото аз вътрешно се съпротивявах някой да ми бърка в душата и да разкривам толкова интимни неща пред напълно непознат било то и лекар. Но миналата седмица усетих, че трябва да потърся помощ от специалист и днес си записах час за психотерапевт. От гр. Ямбол съм. Несемейна съм. Завършила съм Френска филология и съм работила близо 10 години като преподавател по френски в местната езикова гимназия. През 2007 г. ме съкратиха и в момента работя в един френски център. От бурното море бях буквално изхвърлена в пустинята. Изживях тази промяна тежко. Опитах се да раздвижа нещата където работя – организирах множество мероприятия с деца и ученици. Ситуацията с френския в града не само не се подобри, но напълно замря. В момента просто бездействам. Няма с кого и за кого да правя каквото и да било. Шефът ми няма никакви изисквания и критерии. Мястото където работя – регионална библиотека – е оставено на самотек. Липсва каквато и да е организация и мотивация за работа. Чувствам се като в блато и просто се опитвам да се задържа над повърхността. Взаимоотношенията с колегите ме изморяват и натоварват. Разстройват ме интригите и злобните приказки. Извън работата си се занимавам с хорово пеене. Аз съм просто един любител, нямам музикално образование, но ми харесва този вид изразяване. Нешата в хора също са заседнали. Очаквах там да открия среда по-различна от работната, но уви… Започнах с огромно желание, а сега вече ми е все едно… Имах връзка с диригента си, в когото се влюбих. Сега с дистанцията на времето мога да кажа, че много от нещата съм ги правила заради него – помагах му за толкова много неща. Той е по-голям от мен. Има 3 брака зад гърба си и по едно дете от всеки. Много трудно преживявам раздялата с този човек, защото в него открих един изключително интелигентен и добър човек, макар и в много отношения капризен и с чепат характер. В един момент нещата бяха стигнали до брак, но аз съм тази, която винаги обърква нещата. Може би пропуснах това, че съм израснала без баща – той се самоуби, когато бях на 9, а брат ми на 7 години. Отгледа ни майка ни, съвсем сама, която остана вдовица на 33 години. Обичам страшно много живота, но от малка не мога де се оттърва от меланхолията, която ме преследва. А на външен вид изглеждам много слънчев човек… Буквално съм в задънена улица. Накъде да вървя? Искам съпруг, семейство, дом, дори ги предпочитам пред кариера.

Read more

Казуси - Безизходица

Днес за пореден път преживявам кофти ден

Проблемите са следните: стрес, безработица, завършване на висшето образование (промяна), смяна на 3-4 работни места, паническо разтройстводепресии и всичко кофти, което може да се случи на 25 годишно момиче, което смея да твърдя, не беше такова (аз), та дори и неудовлетворено от живота си до някаква степен. Днес за пореден път преживявам кофти ден, всеки изминал миг се чудя кога ще ми превърти шайбата и няма да успея да се контролирам, след което най-вероятно ще ме обявят за луда, защото от както се появиха паническите разстройства това е най-големия ми страх. Усещането, че ще започна да крещя и да лудея е просто ужасяващо. Лошото е, че обвинявам единствено моето дългогодишно гадже за това състояние, при което ми се отговаря че той не е източник на всичките ми проблеми. До ден днешен не мога да взема решение и не спирам да мисля за връзката ни, което ме побърква допълнително и ме провокира към агресия и грубост спрямо него. Нещата са отчайващи. Иска ми се, както някой беше казал, да ме хипнотизират и да изтрият гадостите, които ми се случват, да си продължа живота, макар и не най-удовлетворяващия за мен. Освен всичко станах най-разсеяния и отвеян човек, не помня много, губят ми се моменти, които преди бих запомнила… Посъветвайте ме, нямам решение на всичко.

Read more