От 3 години съм самотна майка, а може би още от забременяването с моята дъщеря. Справям се с отглеждането й, опитвам се да си изясня причините за това да съм самотна майка без подкрепа и разбиране от страна на бащата, както и на моите родители. Бащата се сеща, когато  му е кеф, че имаме дете, но защото не можел да ме понася, затова не я виждал. Намерил си нова жена с 12-годишно дете. Гледа нейното, а за нашето нищо не прави. Родителите ми искат да живея по техните разбирания, да си намеря някой, който да се грижи за нас, а аз имам нужда от толкова много неща, от човек до мен, с когото да споделям, да се радвам на живота. А аз не се радвам, въпреки, че имам прекрасно дете. Искам да съм здрава, защото в момента не съм (не е временно неразположение). Всички ми казват да се стегна, намери си някой. Как като не виждам нищо хубаво? Как да се справя и отново да бъда доволен от себе си човек, един добър и отговорен родител и прятел на детето ми?

Read more