+359 89 8819910 
[email protected] 
От три години не работя. През цялото това време ограничих контактите си с околните до минимум. Излизам, само когато е наложително. Преди няколко дни ми предложиха работа, но я отказах от страх, че няма да се справя. Чувствам се зле, безполезна, но не правя нищо, с което да променя този факт.
От 3 години съм самотна майка, а може би още от забременяването с моята дъщеря. Справям се с отглеждането й, опитвам се да си изясня причините за това да съм самотна майка без подкрепа и разбиране от страна на бащата, както и на моите родители. Бащата се сеща, когато му е кеф, че имаме дете, но защото не можел да ме понася, затова не я виждал. Намерил си нова жена с 12-годишно дете. Гледа нейното, а за нашето нищо не прави. Родителите ми искат да живея по техните разбирания, да си намеря някой, който да се грижи за нас, а аз имам нужда от толкова много неща, от човек до мен, с когото да споделям, да се радвам на живота. А аз не се радвам, въпреки, че имам прекрасно дете. Искам да съм здрава, защото в момента не съм (не е временно неразположение). Всички ми казват да се стегна, намери си някой. Как като не виждам нищо хубаво? Как да се справя и отново да бъда доволен от себе си човек, един добър и отговорен родител и прятел на детето ми?
Нервна криза — вик от психиката за промяна
Преди малко повече от две години преживях така наречената от моя лекар нервна криза. Случиха ми се поредица от неприятности. Ходих при психиатър и пия и до момента лекарства предписани ми от него. Но след вече осем месеца лечение започнах да сънувам кошмари и пак се появи среднощното събуждане, сутрин се събуждам с треперене и така поне до към обяд, после отминава от само себе си. Моя лекар ми обясни, че това било нормално и че вече сме се справили с големите проблеми, но всички тези неща създават една тревожност у мен и имам чувството, че ми трябва много малко, за да се срина пак. Как да преодолея тази криза? Има ли начин да се справя сама? Моля Ви, помогнете ми!
