+359 89 8819910 
[email protected] 
Можете ли да ми помогнете да преодолея усещането, че всеки аспект от живота ми се разпада? На работа не се разбирам с колегите, в къщи се караме с мъжа ми, детето не ме слуша и т.н? Как в такива дни да се справя с усещането, че целият ми живот се проваля пред очите ми? Как да преодолея този проблем?
От малка съм се вглъбила в себе си и съм спряла да слушам, освен когато ме гледат в лицето отблизо. Т.е. имам навик да не слушам, когато се радвам, че чувам нещо приятно, имам големи проблясъци и веднага следва срив и дори шум в ушите. Ще се радвам на съвет. Не ми се удава да медитирам, защото гледам двете си деца сама, а те са винаги наоколо. Ентусиазиран родител съм, но и това ми е важно. Чета ви с интерес и съпричастие… Бих могла да се похваля с отлично здраве на 43 години, ако не беше слуховата драма. Спортувам с радост, чета с радост, живото общуване не ме радва често, претенциозна съм за събеседник иначе съм любезна. Загубих цялото си коренно семейство, починаха заради свръхконсумация на храна, кафе, алкохол, цигари. По-голямата ми сестра се самоуби на 43 години от скука, беше свръх начетена и свръх самотна. Нямаше с кого да се споделя удоволствието от знаенето на много езици, познанието на много автори и мрачната си поезия, но отгледа три деца, чието бъдеще не беше академично, затова разочароващо израснах с постоянното и неодобрение, то ме тикаше към самоизследване и самоусъвършенстване. Някъде на 20 години вече не ми трябваше ничие одобрение, моите приятели казват (не без завист), че постигам всичко, което поискам, колкото и безумно да изглежда. Често се чувствам омиротворена или ентусиазирана, но не чувам добре. Още не съм се примирила. Напук на медицински прогнози слухът ми не се влошава (точно обратното), но много бавно се подобрява, колкото и да се напъвам да внимавам или да чакам търпеливо и уверено. Диагноза: невритис нерви акустици билатералис. Благодаря!
Кое е по-правилното отношение към болестта – че един ден ще се избавим от нея и методично през годините да се стараем да я преодоляваме или да я приемем като част от нас, да преодоляваме кризите и след това просто да не й обръщаме внимание? Както не обръщаме внимание на хроничното си късогледство, например, ами си го коригираме с очила?
